Виж Крушунските водопади, пещерите Магура, Деветашка и Леденика, Белоградчик и Видин! 2 нощувки със закуски и транспорт, от Info Point

Любопитно

Белоградчишка крепост
Белоградчишката крепост се намира на 1.5км от град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали. Крепостта съществува от римско време. През І - ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват. Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата. На няколко метра от нея има останки от друга крепост - Латинско кале, която служела за помощно укрепление. При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.

Исторически музей, гр. Панагюрище
Историческият музей в Панагюрище е разположен в центъра на града. Създаден е въз основа на музейна сбирка, открита през м. май 1943г в читалище "Виделина". През 1964г. специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и Дудековата къща с етнографска експозиция; Джуновата къща с етнографска експозиция; Синята Хаджидимитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство; къщата на Иван Духовников, в която през 1870 година е основан революционен комитет; къщата музей "Райна Княгиня"; залата "Панагюрско златно съкровище"; Тутевата къща, където на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание; Лековата къща - значим исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането; къщата на Марин Дринов. Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХ в., Нова и най-нова история и Природа. Зала "Археология" представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Централно място е отредено на копието на Панагюрското златно съкровище. Панагюрското златно съкровище е открито през 1949г от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в. пр.Хр. Оригиналът на съкровището се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по целия свят. Експозицията, посветена на Априлското въстание от 1876г. срещу османското владичество, е една от най-значимите. Тя е разположена в три зали - "Оръжието на Априлци", "Априлското въстание", "Освобождението на Панагюрище от османско владичество и участието на панагюрци в Съединението на България от 1885г.". Изложените експонати са оригинални реликви с национално значение. Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрския край - абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство, килимарство и др. Музеят притежава библиотека с над 6000 тома научна литература, старопечатни книги, периодични издания и фондохранилище.

Пещера Леденика
Пещерата Леденика е разположена на 16км от град Враца, на територията на природен парк "Врачански Балкан". Пещерата се намира на 830м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина. Леденика отваря врати за посетители през 1961г, а през 2005г инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира. Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Пещера Магурата
Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Крепост Баба Вида
На площ от 9.5 дка на брега на река Дуна, в в северната част на Видин се намира крепостта "Бабини Видини Кули" или още наричана "Баба Вида". Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 - 1397г) е живял в крепостта. Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.

Крушунски водопади
Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата. За улеснение на туристите има изградена екопътека, включваща повече от 15 мостчета, разположени из живописната местност. От две страни екопътеката е заобиколена от красива растителност и бигорови скали. Мостчетата се разделят на няколко маршрута, така че да осигурят достъп до цялата местност. На най-високата точка в края на екопътеката се намира пещерата Водопада, откъдето извира водата, която се спуска от височина над 15м и образува множество прагове и басейнчета. Пещерата не е благоустроена и влизането в нея без специална екипировка и подготовка е забранено.

Деветашка пещера
Деветашката пещера се намира на 18км североизточно от Ловеч и на 2км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.). Входът на пещерата е широк 35м и висок 30м. На около 40м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400кв. м. Височината на залата е 60м, а на места достига и до 100м.

Осигурено от Info Point