Колекцията от седем диска представя някои от най-обичаните инструменти (духови, гайда, кавал, зурна, гъдулка, тамбура и акордеон), застъпени в българската фолклорна традиция. Те са част от музикалното народно творчество на етнографските области. Записите са съхранили майсторството на изявени музиканти, които свирят солово, с малка група или в големи оркестри и показват развитието на инструменталните изпълнения в България.
Гайда
В програмата са включени записи на майстори-гайдари от всички фолклорни области - автентичните мелодии, обработки и авторски творби на фолклорна основа от Александър Райчев, Христофор Раданов, Костадин Атанасов, Христо Тодоров, Георги Андреев и Генчо Генчев. Особено интересна за почитателите на този инструмент ще бъде анотацията към компактдиска на проф. Манол Тодоров, който проследява произхода, развитието, устройството, разновидностите и разпространението на гайдата по света и в България.
Зурна
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. "модерни" инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Зурната още в миналото е присъствала в музикалния живот на почти всички фолклорни региони. Днес обаче, я свързваме само с Югозападна България. Там все още няколко потомствени музиканти крепят зурнаджийската традиция. Сред най-изявените, безспорно, е родът Куртови от с. Кавракирово, Петричко. Невероятни виртуози, макар и представители на различни поколения, те представят в пълен блясък възможностите на зурната и нейното място в местната фолклорна традиция. В програмата са включени 16 техни изпълнения на българска традиционна музика, записани специално за това издание.
Тамбура
Тамбурата е част от инструментални групи и ансамблите за народни песни и танци, преживели истински разцвет през втората половина на ХХв. Тогава се оформя и характерен тамбурашки изпълнителски стил. Музикантът, който доказа, че тамбурата е равностойна на останалите народни инструменти със своите мелодически, хармонически и технически възможности е изтъкнат и самобитен музикант, Румен Сираков.
Духов оркестър
Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или китки от български народни песни. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големите майстори си остават Дико Илиев и Андрей Врачански. В албума са вклчени техни композиции за духов оркестър, също и на по-млади творци във фолклорната област: Георги Маджаров, Христофор Раданов и Александър Райчев.
Гъдулка
Обогатяваме колекцията "Музикалните инструменти в България" с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. Епохалното откритие, което правят прабългарите - да се произвежда звук чрез триене на лък върху струна, а за извличане на различни по височина тонове - чрез поставяне на пръстите върху нея, т.е. чрез съответното скъсяване и удължаване - променя съществено музикалното развитие на Европа, Азия и Северна Африка. Така се полага началото на великата 1000-годишна еволюция на струнно-лъковите инструменти или т.нар. цигулков период. И днес гъдулковото свирене се развива и усъвършенства, като всеки един от големите майстори-гъдулари внася свои промени: в позиции, пръстова техника, начин на поставяне на пръстите върху струните и т.н. - нещо, в което ще се убедите от записите в тази програма.
Кавал
Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск Музикалните инструменти в България - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Кавалът е част от многовековната фолклорна традиция в България и е сред любимите инструменти, особено в Тракия и Добруджа. От тези два региона са и най-изкусните кавалджии-виртуози. Среща се и в други области, като едноставните кавали са предпочитани например в част от Западна България, а в Югозападните Родопи - "чифт кавали" - по два в една кавалница. Днес кавалът участва в оркестри, където има водеща функция, а талантливи музиканти постигат неподозирани технически възможности и разширяват неговите жанрови граници.
Акордеон
В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската хармония не е характерна за нашата народна музика, тя навлиза в изпълненията на сформираните по онова време групи, съставени от акордеон, кларинет, цигулка… Този вид формация бързо се налага във фолклорното музикално пространство и в кратко време се създават подобни състави. Много са изпълнителите, които допринасят за популяризирането на акордеона във фолклорната музика. Част от тях са включени в това издание и представят различните етапи в развитието на акордеонното свирене.