"Ман" - Ким Тхуи
Ман има три майки – едната я е родила, другата я е закърмила, третата я е отгледала. Последната ѝ намира съпруг – самотен виетнамски ресторантьор, който живее в Монреал. И ето че към любовта на Ман към трите ѝ майки се прибавя четвърта – любовта към храната и приготвянето ѝ. С времето нещата се променят, привързаността към съпруга ѝ отстъпва пред една пета любов, този път в най-истинския смисъл на думата. Написан с деликатното и силно перо на Ким Тхуи, „Ман“ е „вкусен“ роман, който читателят ще оцени заради езика, чувствеността и любовта към живота. „Ман“ означава „тази, която няма какво повече да желае“.
Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ѝ се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.
"Нетаен агент" - Дино Динев
Автобиографичен разказ за един необикновен и изпълнен с обрати и перипетии живот, изживян по времето на безумието, наречено Студена война.
"Край до край" - Стефан Стефанов
Показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен О-писател. Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо (с непретенциозни на пръв поглед белетристични средства) тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от „Край до край“ показват раждането на нов истински талант, който би могъл да продължи традицията им.
"В клинч" - Фатих Акин
Показва Фатих Акин чрез неговите собствени думи – автентично, непресторено, директно, живо. Разказ от работилницата за филми: как е успял да прекара вижданията си през бариерата на съпротива от страна на чиновници и продуценти, как на терен е измъкнал най-доброто от своенравните актьори, как е заимствал от историята на киното, но въпреки това е останал верен на себе си. Нищо не му е било сервирано наготово: момчето от турски произход от Хамбург-Алтона, което се възхищава на Брус Лий и мечтае да влезе в киното, самò си проправя пътя, понякога дори с юмруци, път, който го отвежда до червения килим на Берлин и Кан. Без да се огъва, без да забравя произхода си. Биографията му е безпрецедентен пример за самоуверено и в същото време съвсем свободно преминаване между две култури: постоянно пътуване между Босфора и река Елба. Правенето на кино е като бокса в моменти на съмнения битка със самия себе си. Фатих Акин не крие нищо, каквото му е на сърцето, това му е и на езика. И го разказва увлекателно.
„Героите на Фатих Акин горят от страсти и жадуват свобода, самият той излъчва същата прекрасна енергия, когато говори за кино – за собствените си филми, за филмите на другите и изобщо за всичко на света от миналото, настоящето и бъдещето.“
Мартин Скорсезе
"Небето се завърна" - Клара Санчес
В един тресящ се от буря самолет Патрисия, испанска манекенка с уреден и почти безгрижен живот, чува от случайната си съседка по място, че някой от близките ѝ хора ѝ мисли злото. В ежедневието ѝ започва поредица от странни професионални и битови злополуки, които я карат да се стресне, да се опита да разбере кой иска да я премахне от пътя си, а и да направи преоценка на съществуването си. Белязани дотогава от постиженията и спокойствието, изведнъж кариерата и битието ѝ потичат в тревожното русло на пророчеството.
Докато търси виновника за сполетелите я беди, тя открива нелицеприятни истини за себе си, за мъжа си особняк, когото обича горещо, за родителите и сестра си и за началниците и колегите си в модната агенция. Патрисия излиза от досегашния удобен житейски и професионален пашкул и проглежда. През нейните очи виждаме каква е цената на успеха, колко крехък и непостоянен е той и как понякога дори близките ни хора могат да ни причинят големи страдания.
"Младост" - Паоло Сорентино
Артистичният италиански режисьор и сценарист Паоло Сорентино (р. 1970 г.) е известен на българския зрител с шедьовъра си „Великата красота“, носител на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм за 2014 г. Поредната му изява в киното, „Младост“ (“Youth”), с участието на Майкъл Кейн, Харви Кайтел и Джейн Фонда, безспорно е едно от явленията на Международния филмов фестивал в Кан през 2015 г. Жури, публика и критици оценяват високо лентата заради вечните теми, на които е посветена, и заради ведрия поглед към старостта, лишен от съжаления, страхове и униние.
Редом с екранната си творба Паоло Сорентино поднася и един кинематографичен роман, изпълнен с лиризъм, ирония, носталгия и оптимизъм. С режисьорска лекота и размах, в плавен ритъм авторът разказва за младостта, която никога не си отива съвсем и продължава да живее в остарелите тела в бели халати, подирили лек и спомен за отминало щастие в луксозен хотел сред достолепните швейцарски Алпи, за свободата на духа, който няма възраст, за неумиращата дарба на големите творци, от чиято памет може да се изличи всичко, само не навикът и поривът да създават изкуство, за неизбежния сблъсък и за помирението между поколенията.
А писаното слово, в сравнение с езика на киното, придава друга плътност на пъстрото ято от персонажи, именити гости на изискания спакомплекс, различна от тази на филмовите им събратя, и ги превръща в ярки, характерни литературни герои.
"Най-търсеният човек" - Джон льо Каре
Когато боксьорът Мелик Октай и майка му – и двамата турци, и двамата мюсюлмани, живеещи в Хамбург – прибират в дома си от улицата някой си Иса, те неволно задействат верига от събития, в които се намесват разузнавателни агенции на три страни. Иса, който твърди, че е студент по медицина, всъщност се оказва търсен терорист и оттук льо Каре започва да тъче платното на своя трилър по онзи незабравим начин, който го прави един от асовете на този жанр.
"Как да забравиш една жена" - Дан Лунгу
В един най-обикновен ден Анди се прибира от работа, озверял от глад, и разбира, че е останал сам. Внезапното изчезване на Марга го тласва в необичайни посоки и той открива милосърдието и чудото там, където въобще не очаква. Болката от любовното осиротяване разкрива пътища навътре, към дълбоките мотиви за човешките действия.
Езикът на романа е лек и изящен, забавлението и човекознанието са поравно. Като в детска игра, смеейки се, авторът ни увлича в размисли за хората и обществото, за щастието и нещастието, за секса и любовта, за фалша и истината, за отчаянието и надеждата, за възпитанието на децата, за себепознанието.
"Синята брада" - Амели Нотомб
Сатюрнин Пюисан, млада университетска преподавателка, търси изгодно жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ със зловеща репутация дон Елемирио. Злите езици говорят, че по подобие на Синята брада, богатия благородник, избивал любопитните си жени, дон Елемирио убива наемателките, които се опитват да влязат в изрично забранената от него стая. Но ето че донът се влюбва в Сатюрнин, двамата водят дълги разговори и пият искрящо шампанско. Любопитна, но многозначителна подробност: дон Елемирио е обсебен от цветовете.
Какво е цветът? Усещане, предизвикано от светлината. Може да се живее и без цветовете. Далтонистите виждат само в черно и бяло, но не са по-малко информирани от останалите. За сметка на това са лишени от една основна наслада. Цветът не е символ на удоволствието, той е самото удоволствие. Това е дотолкова вярно, че в японския език „цвят” може да бъде синоним на „любов”.
В крайна сметка Елемирио сам завежда Сатюрнин в тайнствената стая. И идва ред на голямата изненада, на която Нотомб е такава майсторка. Още по-смайваща е развръзката.
"Художникът Жорж Папазов като писател" - Румяна Л. Станчева
Тази книга представя родения в Ямбол художник сюрреалист Жорж Папазов, творил във Франция до края на живота си през 1972 г. Анализирани са непознатите в превод на български негови романи и мемоарите му за известни личности от артистичните среди във Франция, сред които Жул Паскин и Андре Дерен.
Вглеждането в Папазовите картини и текстове показва незабелязани досега в платната му „диалози“ с художници като Едуар Мане, Джон Евърет Миле, Анри Русо. Научаваме как Папазов изобразява „цитирането“; докосваме се до ефирната еротика в рисунъка му; виждаме връзката на картините му с паметта за родното; вербализирани са негови програмни сюрреалистични творби.
-27%
-47%
-30%
-58%
-43%
-40%
-43%
-43%
Силвия Кацарова
-56%
SPA релакс
-30%
Подмладено лице
Енчо Керязов
-46%
Турска баня
