Екскурзия до Крушунските водопади и пещерите Съева дупка, Проходна и Деветашка! Нощувка със закуска, плюс транспорт, от Info Point

Любопитно

Пещера Проходна
Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се на 2км от с. Карлуково и на 112км от София. Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 262м. Има 2 входа - голям и малък. От малкия вход с височина около 35 м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България - 45м). Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана - "окна". Именно "окната" правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича "Очите на Господ", а понякога и "Очите на Дявола". Гледани под определен ъгъл, дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат "сълзи". Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван - невероятната симетрия и разположение на окната навява страхопочитание и чувство за мистерия. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е "Време разделно" (1987г).

Съева дупка
Съева дупка се състои от 5 зали, най-голяма от които е залата на Срутището. Първата зала след входа е Купена, наречена така заради характено образувание с формата на купа сено. Втората зала е Срутището - образувала се е при голямо земетресение и е обсипана с каменни блокове. Следващите зали са Хармана, Белия замък и Космоса.

Съева дупка е изключително красива - тук се срещат всички видове пещерни образувания - сталактити, сталагмити, синтрови езера, драперии и други. Със своите стени и таван, покрити с каменна украса, пещерата създава усещането, че човек се намира в катедрала. В зала Хармана има много добра акустика - тук се провеждат концерти. В нея са пели много хорове и известни изпълнители. Тук са снимани и няколко филма. Многобройните образувания наподобяват различни фигури. Екскурзоводът на пещерата посочва едно след друго причудливите форми и назовава имената им. Посещението на пещерата не е продължително (по-малко от час), но за сметка на това в района има други интересни неща, които могат да запълнят цял ден. В непосредствена близост до Съева дупка за търсачите на силни усещания са изградени Via Ferrata и въжена градина Ледницата.

Крушунските водопади
Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата. За улеснение на туристите има изградена екопътека, включваща повече от 15 мостчета, разположени из живописната местност. От две страни екопътеката е заобиколена от красива растителност и бигорови скали. Мостчетата се разделят на няколко маршрута, така че да осигурят достъп до цялата местност. На най-високата точка в края на екопътеката се намира пещерата Водопада, откъдето извира водата, която се спуска от височина над 15 м и образува множество прагове и басейнчета. Пещерата не е благоустроена и влизането в нея без специална екипировка и подготовка е забранено. Деветашка пещера Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000г пр.Хр.

Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.). Входът на пещерата е широк 35м и висок 30м. На около 4 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400кв м. Височината на залата е 60м, а на места достига и до 100м. От централната зала на около 200 м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от два км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2.5м и ширина 5.70м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала - дълга 50м и широка 10 - 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара. Пещерата е обявена за природна забележителност със Заповед №.РД238 от 07.06.1996г.

Осигурено от Info Point