Екскурзия до пещерата Орлова чука, Ивановски скални църкви, Басарбовски манастир, Елена и Русе! Нощувка със закуска, плюс транспорт

Все още не сте опознали всички красиви кътчета на родината ни? Направете си чудно уикенд пътешествие и посетете древни манастири и забележителни места из Североизточна България - с предложението на Info Point!

Екскурзия до пещерата Орлова чука, Червен, Ивановски скални църкви, Басарбовски манастир, град Елена и Русе:

Офертата включва:
• Транспорт от Бургас с лицензиран автобус;
• Нощувка със закуска в хотел 2*/3* в Русе;
• Туристическа застраховка с лимит 1000лв за лица на до 70 ненавършени години;
• Водач от туроператора по време на пътуването.

Офертата не включва:
• Входни такси на посещаваните обекти;
• При минимум 6 туристи, срещу доплащане към туроператора, има възможност за трансфер от Обзор - 19лв; Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой - 15лв; Поморие и Сарафово - 8лв.

Програма на пътуването:

1 ден
• 07:00 - 12:00ч - отпътуване от Бургас и пристигане до пещерата Орлова чука (261км);
• 12:00 - 13:00ч - разглеждане на пещерата, доплаща се за вход - 5лв;
• 13:00 - 13:30ч - пътуване до Червен (18км);
• 13:30 - 14:30ч - разглеждане на крепостта, доплаща се за вход - 5лв;
• 14:30 - 15:00ч - пътуване до Ивановски църкви (19км);
• 15:00 - 16:00ч - разглеждане на Ивановски църкви, доплаща се за вход - 5лв;
• 16:00ч - отпътуване за Русе (30км);
• 16:30ч - пристигане в хотела и настаняване.

2 ден
• 08:00 - 09:00ч - закуска;
• 09:00 - 09:30ч - отпътуване за Бесарбовски скален манастир (11км);
• 09:30 - 10:30ч - разглеждане на манастира, доплаща се за вход - 4лв;
• 10:30 - 11:15ч - отпътуване за Бяла (50км);
• 11:15 - 11:30 - фотопауза на Беленски мост;
• 11:30 - 13:00ч - отпътуване за Елена (95км);
• 13:00 - 15:00ч - време за обяд и разглеждане на Елена;
• 15:00ч - отпътуване за Бургас (190км);
• 18:00 - пристигане в Бургас.

Пещерата Орлова чука се намира на около 40км от Русе, в близост до село Пепелина. Пещерата е открита през 1941г от овчар, който пасял стадото си в района. През 1959г в Орлова чука са изградени 124 каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Пещерняци започват да проучват пещерата и откриват скелети на пещерни мечки. Счита се, че е била обитавана от хора през палеолита и каменно-медната епоха. Пещерата е обявена за природна забележителност със Заповед No.2810 от 10.10.1962. Днес за посетителите са достъпни и осветени около 3км от пещерата. Името ѝ идва от скалния венец, който стои над входа. Орлова чука е местообитание на прилепите голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus Hipposideros) и остроух нощник (Myotis blythii). В галериите живее и писклив прилеп (Chiroptera), който е уникален за Европа вид. Проучванията на пещерата продължават и до днес.

Средновековният град-крепост Червен се намира на около 30км южно от гр. Русе, в границите на природния парк Русенски Лом. Градът е наследник на византийска крепост от VI век и достига разцвет през XIV век. Средновековното селище включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато и външен град, разположен в подножието. Червен бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ - ХІV век) и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната, а от 1235г станал седалище на Червенската митрополия. В околностите му били основани няколко скални манастира. През 1388г бил завзет и разрушен от османските турци. В началния период на османското владичество запазил административните си функции, но постепенно западнал. През ХVІІ век изживял нов период на стопанско оживление. При археологически проучвания в района са разкрити замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и други интересни и значими находки - няколко монетни съкровища, накити, паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и други.

Ивановски скални църкви - Скалният манастир "Св. Архангел Михаил" се намира на 22км от град Русе, в близост до село Иваново. До комплекса води асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. Система от стъпала в скалите дава достъп на посетителите до различните църкви и параклиси в района. Манастирът е основан през 20-те години на ХІІІ век от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети. Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития. Стенописите в църквата "Св. Богородица" са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.

Град Русе е разположен на най-високия десен бряг на река Дунав, на 320км от София, на 200км от Варна и около 300км от Пловдив. Населението на града е около 180 000 души. Това е един от най-големите градове в страната - важен културен, търговски и индустриален център. Близостта на река Дунав винаги е имала огромно значение за развитието на града още от древността до наши дни. Тук през І в.н.е. е основан римският военен лагер-крепост, носещ името Сексагинта Пристис - "Пристанище на шейсетте кораба". От ХVІ век градът е познат с османското си име - Русчук. По време на османското владичество Русе е един от главните градове на Османската империя, което се отразява на икономическото му и културно развитие. Русе е пръв в много отношения - тук се построява първата железопътна гара в България, открива се модерна печатница, основава се вестник, градът е седалище и на множество консулства. След 1878г Русе е най-големият град на Княжество България, икономиката му се развива много бързо и това се отразява на цялостния облик на града. Връзката, която градът осъществявал с Европа посредством река Дунав, благоприятствала за развитието му. Заради красивата си архитектура и вътрешното оформление на сградите, проектирани от италиански, австрийски, немски и български архитекти, Русе е наричан "малката Виена".

Басарбовският скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски" е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10км от град Русе. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431г. За известно време през XIX век манастирът останал без обитатели, но през 1937г тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685г в село Басарбово Св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774г мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. св. Константин и Елена", където се намират и до днес. Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.

Град Eлена е разположен във високите части на Предбалкана, на 40км от Велико Търново и 260км от София. Населението на града е около 6500 души. Според историческите свидетелства Еленската котловина е била обитавана още през късния неолит (IV хил. пр. Хр). Живот тук е имало през тракийско, римско и ранновизантийско време. Основаването на Елена като селище е свързано с края на Втората българска държава (края на XIV век). След като столицата Търново е покорена от османците през 1393г, търновските боляри и първенци се заселват трайно в района, защото тук се намирали феодалните им владения. В годините на османското владичество (1393 - 1878г) Елена постепенно се изгражда като административен, занаятчийски, търговски и културно-просветен център. Основен поминък на местното население били земеделието, скотовъдството и занаятите. Т.нар. "златно време" на Елена е през ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато в града и района процъфтявали занаятите - тъкането на губери (дебело вълнено покривало с дълги влакна), бояджийство, мутафчийство (изработка на изделия от козината на домашни животни) и други.

Икономическият просперитет на града в началото на ХІХ век е основа и за развитие на културните и просветни процеси. Днес в град Елена са запазени голям брой къщи и обществени постройки от различни архитектурни периоди. Близо 200 са паметниците на културата, а седем от тях са с национално значение. Сред емблематичните за града сгради е къщата музей "Иларион Макариополски". Тя е една от най-старите запазени къщи. Строена е около 1710-1715г и се намира в центъра на града. Къщата е двуетажна, с големи стрехи и чардаци. В нея е роден един от водачите на борбите за независима българска църква Иларион Макариополски (1812-1875г), както и поетът Стоян Михайловски (1856- 1927г). Сградата днес е част от Музея на Възраждането и националноосвободителните борби. В нея са разположени две музейни експозиции - "Еленски бит и култура през Възраждането" и "Християнско изкуство".